Това, което трябва да знае пациентът
Ортодонтската консултация започва с ориентировъчен преглед, за да има представа специалистът какви са оплакванията на пациента. След това се продължава с подробно разпитване на пациента или родителите, ако е малко дете, какви са оплакванията им. При определяне на тежестта на деформацията, пациентът вижда едни, обикновено дребни ортодонтски проблеми, а специалистът определя комплексния проблем. Добрата анамнеза започва с множество въпроси още от бременността на майката, защото има ортодонтски деформации, които се образуват още при формирането на зародиша. Това са:
› вродените малформации;
› липса на зародиши на постоянен зъб или зъби. Начинът на раждане на детето интересува специалиста, когато има лицева асиметрия. И този въпрос не бива да ви учудва, че се задава от зъболекар, защото родовата травма при тежкото раждане сериозно може да увреди лицево - челюстната област. Въпросът, който е неизменен , това е как е хранено бебето. Естественото хранене трябва да е поне до 6 - я месец, за да се нормализира положението на долната челюст. При изкуственото хранене има значение:
› вида на биберона;
› положението на детето при хранене;
› консистенцията на храната;
› използван ли е биберон „залъгалка" - докога и какъв. Пробивът на временните зъби определя как физически се е развивало детето. Винаги се запомня пробивът на временните зъби и рядко на постоянните. Много важен въпрос е този за прекараните общи заболявания, защото има такива, които пряко влияят на лицево - челюстната област и такива, които създават предпоставки за зъбно - челюстни деформации. Трябва да се знае, че до ЗЧД водят:
› ДИШАНЕТО ПРЕЗ УСТАТА, поради чести заболявания на третата сливица; синузити; изкривяване на носната преграда и всички заболявания, които карат пациента да диша през устата;
› ВРЕДНИ НАВИЦИ: смукане на пръсти и предмети; неправилно положение на езика; неправилно гълтане. Има вредни навици, които могат да бъдат открити от родителите и такива, които само определени симптоми могат да подскажат, че съществуват. Обикновено личният зъболекар е този, който насочва към ортодонт, който преценява наличието им. Много важен въпрос е този за наследствените деформации - обикновено при първия преглед се преглеждат и родителите. След като се събере необходимата информация от анамнезата, се пристъпва към клиничния оглед на пациента. Ортодонтът оглежда пациента в профил; във фас; в устата. Важна част от ортодонтската диагноза са фотоснимките, те са десет на брой - външни и вътрешни. Те позволяват да се направи правилна прогноза на промените на лицевия скелет и помагат много при избора на плана на лечение. Клиничните изследвания завършват с вземане на отпечатъци от горна и долна челюст и восъчна захапка. На гипсовите модели се правят биометрични измервания, които установяват какви са ортодонтските деформации на ниво зъбна дъга; определят се наличните зъби - временни или постоянни; наличие на кариеси. Рентгенови снимки - най-често са две - черепна /профилна телерентгенография/ и панорамна /ортопантомография/. При определени деформации се налагат още допълнителни рентгенови снимки. След обобщаване на цялата информация от направените изследвания, ортодонтът изготвя цялостната диагноза, план на лечение и етапи, през които трябва да премине лечението, както и апарати, които са необходими за различните етапи. Една от най-важните срещи между пациент и ортодонт е тази на разясняване на диагнозата и плана на лечение. При тази среща се обясняват целите на лечението, етапите на лечението и апаратите, които ще бъдат използвани в хода на лечението. Осъждат се положителните и отрицателни страни на лечението в конкретната ситуация. Задължително трябва да се наблегне на ретенционния период като част от лечението. Пациентът трябва да е уведомен, че ортодонтското лечение трябва да се състои от две части - активно лечение - то е с апарати и пасивно лечение - това е периодът на задръжка /ретенция/. Двата периода са равнозначно важни и докато през първия специалистът, с правилния план на лечение и избор на апарати, е отговорен за успеха на лечението. То през втория период - САМО пациентът е отговорен за задържането на резултата. След като се обясни на пациента това, което му предстои и че средно едно ортодонтско лечение средно е около 2 години активно и около 2 години ретенционен период, пациентът подписва информирано съгласие. ПАЦИЕНТИТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ: Добрата ортодонтска практика изисква дълъг подготвителен период до оформяне на окончателната диагноза. Назначаването на вадене на зъби се прави след уточняване на плана на лечението, съгласуване с пациента и родителите. Ортодонтското лечение се състои от етапи, които се постигат е различни видове ортодонтски апарати. В даден етап могат да бъдат сменени с други апарати и ортодонтският апарат е средство за постигане на лечебния резултат. В ортодонтската практика се говори за КУРС НА ЛЕЧЕНИЕ. Контактът между пациент и ортодонт е средно около 5 години.
Уважаеми Пациенти, ортодонтското лечение е дълъг и отговорен процес. Ортодонтът развива и поддържа своите знания и умения през цялата си практика. Най-важното е доверието между вас и сигурността в успеха, който е отдалечен във времето.
| 